News Ticker

Внедрени в час 1 и 2

Поредицата „Внедрени в час“ се превърна в една от любимите ми в последно време. Това е така защото след като гледах първата част останах доволен. 2 години по-късно отидох да гледам втората част с опасението че за пореден път ще ми продадат билет за същия филм, но с тазгодишно издание. Беше ме страх че ще се опитат да направят същият филм и се оказах прав. Но това което различава 21 и 22 Jump Street от другите комедийни поредици е това че те го правят напълно съзнателно и нарочно. Това, според мен, може би бе единствената поредица в последните 10 години с по-добра втора част. Може би най-много ми хареса това как създателите продължават един вид да се подиграват със себе си като след края на 22 Jump Street показват около 20-30 постера за бъдещите серии, като аз едвам чакам 35 Jump Street: Traffic School. За жалост, мисля че това бе последният филм от поредицата.

Химията между Джона Хил(Jonah Hill) и Чанинг Тейтъм(Channing Tatum) е невероятна. Малко блокбъстъри биха позволили на Айс Кюб (Ice Cube) да излее гнева си върху неподозиращ бюфет пълен с храна. Почти единственото което той прави през целия филм е да недоволства или да се кара на главните герои и аз нямам проблем с това. Едно от любимите ми неща бе именно ядосаният Айс Кюб.

Много ми хареса как първият филм беше гавра с всички екшън-комедии а вторият бе гавра първият. Както казах по-горе оригиналността на тази поредица идва от самоосъзнаването. Единственото нещо което не ми харесва е това че този вид филми вече не са оригинални и светът прелива от екшън-комедии за ченгета-партньори.

Давам на тази поредица 4 от 5 звездички