News Ticker

Джими Кар с интервю за идването си в България на 3ти април 2016

Stand up Jimmy Carr Bulgaria

Най-известният британски комик – Джими Кар, реши да включи България в своето световно турне с новото си представление „Funny Business”.

Звездата на черния хумор идва у нас на трети април в Зала 1 на НДК по покана на сайта за стенд ъп комедия Comedy.bg и българският продуцент на стендъп комедия Иван Кирков, отговорен за гостуванията в столицата на имена като Дилън Моран, Дани Гроздич, Никола Тодороски, Далисо Чапонда, Марина Орсаг и др.

Пиперливата любовна история между Кар и хумора започва още докато е в училище, където умението да боравиш с шеги и закачки се оказва ключово за оцеляването в заобикалящата фауна, както споделя той. Винаги отличник, Джими завършва „Политически науки“ в университета в Кеймбридж през 1994 г., а през 2000-та година слага начало на своята комедийна кариера.

Можете да намерите информация за билетите във Facebook събитието и в мрежите на Eventim или да разгледате линка ни към фейсбук събитието

Талантът и хуморът му го издигат шеметно, носейки му множество отличия и разпродадени представления пред многохилядна публика по целия свят. Кар води и множество телевизионни и радио предавания по най-гледаните британски канали и радиа, а участията му като гост са стотици и включват чести включвания в шoутата на Конан О’Брайън, Джей Лено и др.

Майтапите му са брутални и не прощават на никого и нищо – от изнасилвания до педофилия, секс, инвалидност, хомофобия, насилие и т.н. (най-долу може да видите част от негово шоу, за да схванете идеята).
Засега турнето му тази година включва 50 представления в 20 държави на 3 континента, като България и Словакия са единствените страни на Балканите, които са включени в обиколката му, билети за която може да закупите тук или на Билетен център-НДК.

Малко преди представлението си на трети април в София Джими Кар се съгласи да даде първото си и единствено интервю за българска медия пред OFFNews.

Защо сте толкова остър с шегите си?

Ами, просто това ми е чувството за хумор, не можеш да промениш какво те разсмива, то е като рефлекс. По-леките неща не ме карат да се смея, само по-острите, така че това е причината. Дължи се и на публиката ми, има цитат на човек на име Лени Брус, който казва: „Публиката е гений“. Тя решава с какво ще се майтапя, ако се смеят на нещо, то остава в шоуто, ако не се смеят, го махам.
Говорите за всичко, което се счита за социално неприемливо, или е проява на лош вкус да се майтапиш с него, но все пак хората се смеят, защо?
Мисля, че около тези теми има много напрежение. Когато говориш за неща, които са табу или са на границата, на ръба, противоречиви са, се получава такава комедия. Всичко опира до теми, които причиняват напрежение на хората, затова майтапите за секса сработват толкова добре, защото около него има много напрежение, което се отпуска чрез смеха. Смехът е смес от изненада и ирония, а когато се намираш сред голяма тълпа хора и започнеш да говориш за нещо, което те може би не са обсъждали преди така открито и публично, избухва смях.

Кой се обижда повече от комедията ви – жените или мъжете?

Странно, обаче обидените са предимно членове на пресата. От време на време те се обиждат, или поне се правят на обидени, защото това създава добра история. Не мисля, че някой изобщо се засяга толкова много. Нещата при комедията стоят така: ако мислиш, че съм забавен, си прав, ако смяташ, че не съм забавен, пак си прав. Всичко е до личен вкус.
Хората, които идват да гледат представленията ми, имат такова чувство за хумор, това е общото помежду ни. Всеки в залата в дадената вечер има приблизително едно и също чувство за хумор. Страхотно преживяване е да се съберете всички и да се посмеете, приобщаващо е. В свят, в който животите ни се отразяват в екраните, е много приятно да се намираш сред голяма социална група, с която да се смеете заедно.

Аз никога не излизам да забавлявам някого, който би се обидил, защото тези които ще ги засегне комедията ми, сигурно ме проверяват в YouTube и си казват: „Не е за мен“, и просто не идват.

Смятате ли, че живеем в лицемерно общество, за което някои теми са неприемливи, но все пак се смеем на шегите за тях?

Не, не смятам така. Новото според мен през последните 5-10 години, особено през последните 5, е, че всеки си има глас. Преди само медиите имаха глас, а вече всеки в Туитър или Инстаграм си има глас и може да каже дали харесва нещо, или не, може да започне кампания. Мисля, че това е страхотно, но силата на тълпата не бива да спира хората да вършат каквото си вършат. Но е прекрасно, че всеки може да изкаже мнението си.

Да, но например при случая с обвинението срещу Вас и шегите Ви с ветераните от Афганистан – обзалагам се, че тези хора си разказват вицове или шеги, свързани с аборта или изнасилването, докато са сред приятели, но същевременно се жалват от майтапите по адрес на инвалидизираните ветерани. Не е ли това лицемерно?

Stand up Jimmy Carr BulgariaДа, разбира се, че се майтапят, но не мисля, че е лицемерно. Всичко опира до контекста, понякога, като извадиш нещо от контекста, то изглежда много по-различно. Когато някоя от шегите ти се появи във вестника и стане новина, ти вече си загубил, защото се намираш на първата страница в пресата. А първата страница не е подходящото място за остър майтап. Пиперлива шега, видяна на мое представление или в специален епизод по „Нетфликс“, е едно – там ти седиш, гледаш и си си платил за това, буквално. Но препечатана извън контекст, тя няма фон, изглежда ужасно.
Има си места за политическата коректност. Ако отидеш на лекар, и той ти каже: „Влез, седни, покажи ми циците си“ – ще се обидиш. Това е погрешният език, който един доктор трябва да ползва. Но никой не би се обидил от това в контекста на комедийно шоу. Доста по-сложно е от това просто да кажем: „Еди кое си е обидно, а еди що си не е“?

С какво никога не бихте се шегували, или нещата отново опират до контекста?

Не мисля, че има нещо, което да е забранено. Голяма част от хумора може да се обясни с филма „Животът е прекрасен“. Този филм е комедия, разказваща за най-лошото нещо, случило се в човешката история: Холокоста. Но е много забавен и затрогващ, мисля, че идеята зад него е, че независимо колко зле са нещата, винаги можеш да се шегуваш.
Някои хора казват, че агресивното шегуване е един вид защитен механизъм, проектиран за справяне със собствените болки, страхове или притеснения. Има ли нещо вярно в това?
Понякога цигарата си е просто цигара (бел.авт. – цитат на Зигмунд Фройд). Можеш да преанализираш всичко и да кажеш: „О, да, това е фройдистко подхлъзване, той казва едно нещо, но всъщност има предвид майка си“. Просто ми е приятно, шоуто ми няма никакво послание, това са просто шеги, с които се опитвам да ви разсмея.

Аз всъщност съм дилър на наркотици, опитвам се да ви надрусам с ендорфин. Вие вече имате наркотиците в себе си, аз просто ви помагам да ги освободите.

Живеем в общество, основано на демокрацията и свободата на словото, поне това ни казват, но същевременно хората биват вкарвани в проблеми само заради нещо, което са казали – ако са хвалили нацистите, или са говорили против хомосексуалните или други малцинства. Това не е ли провал на свободното слово?

Има един страхотен цитат: „Свободата да си размахваш ръката свършва, където носът на някой друг започва“. Идеята да си говориш каквото поискаш, стига да не вреди на другите хора, си струва да се размишлява. Аз съм добре, защото говоря само майтапи, има специални условия за шегите, можеш да се гъбаркаш с всичко. Но ако се опитваш да изразиш сериозна политическа теза, мога да разбера как определени неща в обществото стават забранени.
Но лично аз подкрепям изцяло свободата на словото. Аз съм либертарианец, вярвам, че хората е редно да могат да говорят каквото пожелаят. Ако това, което казват, е идиотия, вярвам, че по-голямата част от обществото е много умна – повече, отколкото управляващите искат да признаят – и ще разбере, когато някой започне да говори глупости. Даже потискането на изразяването на някои от тези идеи им дава повече сила.

Какво смятате за политическата коректност и как се справяте с хората или организациите, които се опитват да Ви цензурират?

Аз съм голям късметлия, много малко организации са се опитвали да ме цензурират. Според мен хората разбират в най-общ смисъл какво правя. Нямам много поводи за спречкване, не водя кампания в полза на нещата, за които говоря. Просто искам да си върша моята работа, без да закачам никого и те мен да не ме закачат.
Когато правиш представление на живо, можеш да казваш всичко. Защото когато те дават по телевизията, ти си гост в нечий дом, независимо че някои хора са си пуснали нарочно шоуто – други просто са оставили телевизора включен като фонов шум, или пък в къщата може да има хора, които не са избрали да те гледат. Ти си гост в нечий дом и в този ред на мисли разбирам защо има правила за електронните медии.

Но когато правиш живо представление, зрителите са дошли в залата, купили са си билети и можеш да кажеш каквото пожелаеш. Страхотно е, тъй като на хората им харесва да се събират заедно след дълъг ден, прекаран пред мониторите си. Затова се опитвам да стигам малко по-далеч по време на живите си представления, смятам, че хората го обожават. И причината да го харесват е, че във всички останали сфери на техния живот присъства политическата коректност.

Това ще бъде първото Ви идване в България, какво знаете за страната ни и подготвяте ли си балкански шеги с всичко лошо, което сте чули за нас?

Мисля, че знам доста за вас, защото представленията ми в Лондон се посещават от години от ваши съграждани. И постоянно ми казват: „Трябва да направиш шоу при нас, много хора те харесват“. Бъзиците ми работят универсално, защото са игра на думи, а и чужденците така си тренират английския. Според мен това е най-висшето ниво на овладяване на един език – да започнеш да се смееш на него. Тогава не само го разбираш, но го разбираш и достатъчно бързо, за да ти е забавно. Защото ако трябва да се обясняваш, не е смешно. Начинът, по който аз виждам нещата, е наполовина комедийно представление, наполовина изпит по английски.

Ще импровизирате ли с публиката, както правите на много от своите шоута?

Да, разбира се, надявам се, че ще се помайтапим взаимно и ще се позаяждаме. Идеалният вариант на този род изпълнения е да идеш в някоя страна, като си направил малко проучване за нея, но да си тръгнеш, знаейки много повече, отколкото когато си кацнал. Това е приятното за мен, освен това е чудесен начин да опознаеш света. Можеш да се заиграеш с редица културни препратки – да питаш къде е този град, или къде кръвосмешението е най-популярно и т.н., каквито са там местните обичаи и странности.

Какво беше последното нещо, което Ви накара да се смеете?

Последното, което ме разсмя, вероятно беше телевизионният сериал „Broad city”, разказващ за две момичета в Ню Йорк. Гледах няколко епизода от него снощи и го намирам за страшно забавен, Ханибал Бърес също участва в там. Това е моят номер 1 сериал, с който да се смея в момента. Наскоро гледах по „Нетфликс“ специален епизод сАнтъни Джесълник, когото обожавам. Има и едно момиче на име Ники Глейзър, която в момента има шоу по „Комеди сентръл“ (бел.авт. – телевизионен канал за комедия), наречено „Извън безопасност“ (“Not Safe”), тя е брилянтен комедиант, супер забавна е. Гледам много комедия, обожавам я.

Накрая, имате ли някакво послание за читателите ни?

Послание? Стойте в училище и не пушете трева? Това звучи като добро послание към младите читатели. Майтапът настрана, не се сещам каква конкретна мъдрост бих могъл да изрека.

Интервю: Калоян Константинов – Offnews