Целта на комедията е основно да забавлява и да бъде качествено развлечение, да допринася за доброто настроение и да ни разсейва от иначе натоварения живот. Това тя постига, като дава възможност на зрителя да възприеме вече добре познати теми в нова светлина, поглежда уж изтърканите лични проблеми и тези на на обществото от различен ълъг и понякога дори затвърждавайки някои стереотипи, го прави по уникален начин.
Всеки комедиант има собствен стил и безспорно една и съща тема в ръцете на двама различни комедианти звучи по съвсем различен начин. В крайна сметка, похватите на комедията са много, но по-голямата част от темите, с които артистите си служат, са познати: секс, религия, история, етнос, политика, обществени проблеми и страсти, шоубизнес, лични несполуки, семейство, смърт, техника и коли, любов, изкуство… И вероятно още няколко, които се броят на пръстите на едната ръка. Това съвсем не означава, че комедията е станала еднообразна, защото всичко зависи от комедианта и неговия уникален подход. Има ли обаче теми табу? Неща, които все пак не трябва да се казват на сцена или пред камерата, шеги, които стигат твърде далеч и къде е границата между смешното и недопустимото?
Хубавото на комедията е, че точно това е нейната идея. Да гледа на живота от смешната страна. Така дава възможност на зрителя да го приема по-лесно, заедно с всичките му хубави и лоши страни. Единствените табута в комедията са тези, които артиста сам си поставя, заради собствените си морални граници. Това обаче не прави един комедиант по-добър от друг, само защото говори по-малко на теми, които в нормален разговор биха били деликатни. Монологът на сцената не е „нормален разговор“. Сцената е мястото, от което комедианта има шанса да говори за смърт и да я покаже в нормална светлина.
Разбира се, индивидуалният подход на артиста може да бъде и твърде дързък и понякога дори обиден, но това е изкуството на комедията. Разликата между това просто да нагрубиш някого или група хора, или да умееш да играеш с негативните и позитивните страни на живота така, че те да работят за смеха на публиката.