Иван Кирков е основател на Комеди БГ, собственик на първия комедиен клуб в България и организатор на най-големите стендъп комедийни проекти в България, като например идването на Джими Кар, Дилан Моран и първия, втория и третия Фестивал на Комедията в София.
Познавам Иван от около три години и въпреки че работим заедно и се виждаме почти всеки ден, реших да му задам въпросите, които сякаш всеки в публичното пространство се страхува да му зададе.
– Здравей Иване, поздравления за организирането на шоу с един от най-големите комедианти в света – Джими Кар. Какво е чувството да направиш такова нещо?
Кирков: Здравей Петя, чувството е страхотно и доста опияняващо. Целият адреналин от трудностите, с които се сблъскваш и преодоляваш по време на подготовката, съпътстван с отпускането, когато всичко е готово и чуеш първия смях, е несравнимо усещане. Организирането на шоуто на Джими Кар беше страхотно постижение за мен и колегите ми, но то не е най-тежкото предизвикателство, което сме имали.
– Какво би определил като най-тежкото предизвикателство?
Кирков: Ооо, без да се замислям ти отговарям – израстването в началото, когато нямаш на какво да стъпиш. Не знам дали познаваш творчеството на българския артист – Кристо, който опакова огромни обекти. Кристо е имал мечта и я е постигнал, но е лесно да ти вярват когато си успешен. За мен е истинска мистерия как Кристо е убедил първия си инвеститор да инвестира в грандиозните му проекти. „Здравейте, смятам, че ще е страхотно да опаковаме моста във вашия град !“ – „О, да, разбира се, чудесна идея – ето ви бюджет от половин милион, за да видим какво ще 
стане и след половин час да унищожим отново проекта!“
Точно така се чувствах и аз в началото. Говориш с хора, които трябва да убеждаваш колко е готино нещо, което никога не са чували. Първият фестивал на стендъп комедията беше моето най-голямо предизвикателство до момента и не вярвам нещо някога да го надмине. Първото ми пълнене на театър Сълза и Смях, първите ми покани към звезди от Комеди Сентрал и първият ми фестивал. Правихме история и все още правим. Слава богу, че имам изключително надеждни комедианти и приятели като Васил Ножаров и Никола Тодороски, на които винаги мога да разчивам в тежък момент.
– Аз като фенка на стендъп комедията трябва да си призная, че направо се разтреперих, когато разбрах, че слуховете за Джими Кар са истина, но ти спомена за пречките, които съпътстват работата. Можеш ли да ми разкажеш малко повече за това?
Кирков: Пречки има постоянно и това е нормално. При нас обаче пазарът е толкова малък, дори и в шоубизнеса, че сякаш от всякъде ти слагат цензура и те спират. Към Джими Кар например, чието шоу е най-голямото световно комедийно турне идвало някога в България, не прояви интерес абсолютно никоя от големите медии, никой от известните журналисти. На пръстите на едната ръка се броят журналистите, които сами се свързаха с мен и поискаха да напишат за събитието. Въпреки това обаче, младите хора в България показаха, че са по-силни от цензурата и напълниха до горе зала 1 на НДК.
– На какво отдаваш липсата на отразяване на това събитие?
Кирков: Не само това събитие, всички мои събития се избягват от медиите. Стендъп комедията е много опасна за всички. Комедиант, който изразява мислите си свободно на сцената, не е мечтата нито на политици, нито на продуценти, нито на абсолютно никого. Фестивалите ми не се финансират от никоя общинска или държавна организация, финансират ги единствено интелигентните млади хора, които идват, за да се смеят в The Comedy Club Sofia и в отворените сцени, на които организирам представления. Сякаш свободата на словото и свободното излагане на гледна точка без цензура не е любимото нещо на медиите унас, хаха (смее се и явно се сети за нещо конкретно, без да ми каже какво точно)
– Може ли да се говори за цензура над комедията?
Кирков: Разбира се, че има цензура в комедията. Тя е два типа – политическа и „моралистическа“, както обичам да я наричам. Това са хората моралисти, които се шокират, когато си позволя да говоря като на улицата. Които си позволяват да говорят какво е култура и какво не е и какво е изкуство и какво не е. Хората, които твърдят, че артистът има нужда от образование в държавна институция и хората, които превръщат мнимия авторитет в култ.
– Всичко това звучи доста черно, но в заключение да те попитам – има ли надежда за бъдещето според теб?
Кирков: Оооо, черно ли? Черно е защото ме питаш такива въпроси. Тук в България все още сме си райско кътче, където човек може да се весели и да търси щастието. Българите не сме толкова лесни за пречупване. Освен това младите хора все по-малко се поддават на масовата манипулация – телевизиите, вестниците и радиото отстъпват мястото си на блогове, влогове, фейсбук групи и мнението на им става все по-ясно изразено и все по-силно. Сцената на The Comedy Club Sofia е именно такова място – място, където младите (и не само младите) могат да се изявят и да използват хумора за да защитават вярванията си. Аз наистина смятам, че засягаме чужди интереси, но МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ СА ПО–СИЛНИ ОТ ЦЕНЗУРАТА !