Трябва да призная че когато се запътих с приятелите си от работа към кино салона, бях скептично настроен към този филм. Просто не вярвах как този тип комедия който е така добре създаден в първата част през 1994 е възможно да бъде „на мода“ и в днешно време.
Очаквах „От глупав по-глупав: Завръщането“ да бъде филм сякаш излязъл от 90-те. Но донякъде опроверга очакванията ми, защото лично според мен братята Феръли са успели да запазят същността на първата част като в същото време успяват да вкарат чрез сатира проблеми, които са част и от днешния ни живот. И все пак глупостта на Хари и Лойд успя да ме накара да се смея, а щом един филм успее да ме разсмее, значи не съм си дал парите напразно. Сюжетът бе сложен, с много завъртулки и обрати, което е добре, защото постоянно има динамика и няма да ви стане скучно докато го гледате. Но от друга страна такъв тип филм няма нужда от толкова сложен сценарий, просто защото всичко става прекалено завъртяно и по този начин леко се отклонява от комедийния жанр. Всичко от което има нужда са оригинални шеги и просташки хумор, от които за щастие има в изобилие.
И все пак първата част бе толкова непредвидима и оригинална, а втората част не успява да улови от тази магия и според мен остава в сянката на филма от 1994. Някак си не отива на 52 годишният Джим Кери и на 59-годишният Джеф Даниелс да се правят на тъпаци за 100 минути. Не че оспорвам актьорския им талант, който е без съмнение огромен и доказан, но акцентирам върху възрастта не е подходяща за тези роли.
Давам 3,5 от 5 звездички за тази не чак толкова разочароваща комедия