Интервю с Петя Кюпова за разликите между актьорството и стендъп комедията:
Петя Кюпова е първата и единствена към момента жена професионален стендъп комедиант у нас. Родена е в Пловдив и завършва актьорско майсторство в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Вече близо две години тя е неизменна част от екипа на The Comedy Club Sofia, започнала е като много от колегите си с Open Mic вечери. Тя не само се явява на тези събития, а три пъти подред се разправя с цялата мъжка конкуренция и си завоюва заслужено място в бекстейджа на Клуба. В интервю за Comedy.bg Петя ни сподели за първия си път на сцената в Клуба, за разликите между актьорството и стендъпа, както и какво бъдеще вижда тя в него.
Петя, ти си от малкото комедианти в The Comedy Club Sofia, които са завършили актьорство. Твой колега е резидентът Никола Тодороски. Кои са приликите и разликите между актьорството и стендъп комедията?
Всъщност съм чувала много пъти да наричат стендъп комедиантите актьори, но всъщност да имаш актьорско образование и опит изобщо не е задължителен фактор при стендъп комедията. Болшинството от най-големите комедийни актьори на запад са започнали именно от стендъп (Робин Уилиамс, Джим Кери и тн.), но съм чувала,че обратният процес – тоест професионален актьор да успее като стeндъп комедиант, е доста по-труден и много често се залита към излишно театралничене и преиграване. Така се размиват границите между качествено изпълнение и обикновена халтура.
Разликата между театъра и стендъпа е както много тънка, така и значителна.
Актьорът се въплащава изцяло в измислен, нереален образ, живее неговия живот, изпитва неговите чувства и излива на сцената неговите емоции, докато комедиантът също изгражда образ, но своя собствен.
„Сценарият“, който следваш, е написан от теб самия и целта е да покажеш максимално своя образ и всички „герои“, които живеят в него. Общо взето да бъдеш себе си на квадрат. Може би стендъп комедиантът е единственият по-егоцентричен от актьора артист.
Лично за себе си смятам, че краткият ми опит и познания в актьорството не ми пречат, а точно обратното – помагат ми за сценично присъствие, интригуващо поднасяне на материала (и себе си) към публиката и разбира се любовта към светлината на прожекторите, която именно театъра провокира в мен първоначално.
Може би най-страшната разлика между двете е интеракцията с публиката, защото като актьор ти се учиш да си затворен в света на героя си и има стена между теб и публиката. Сега публиката е част от целия процес и може по всяко време да се намеси“ в него и да промени тотално прилежно подредения ти „сценарий“.
И тук, ако публиката мрази, тя не мрази Дездемона или Офелия – тя мрази Петя (да не дава господ). Най-същественото е, че в стендъпа ти си режисьор, сценарист и главен герой.
Как си спомняш първото качване на сцената в Комеди Клуба?
Първото ми излизане… Ужасяващо и в същото време едно от най-готините неща в живота ми, може би такова е чувството, когато скачаш с бънджи. Виеше ми се свят, пулса прединфарктен… Абе общо взето – пред умирачка, но след като мина, в мозъка ми нахлу жестока вълна ендорфини и се чувствах все едно съм на някакви наркотици, които все още не са измислени.
По-рядко има жени комедианти отколкото мъже, както у нас, така и на запдната сцена. Как си го обясняваш?
Mоже би жените нямат достатъчно топки, за да го направят. Oбяснявам си го с това, че за добър стeндъп трябва голяма самоирония и малко задръжки, трябва да си готов да се изложиш, а както знаем жените не обичат да се излагат, докато при мъжете е по-лесно – вие ставате дори по-привлекателни, когато се излагате понякога.
Всяка седмица в бекстейджа на Клуба си в компанията на колегите си, които са само мъже. Как се справя една дама с толкова мъжко присъствие?
Мъжкото присъствие не ме притеснява ни най-малко. Може би би ме притеснило, ако се появи друга жена, ще ревнувам! Супер се чувствам в мъжка компания, смеха е непрестанен и освен това успявам да се запозная по-отбизо с мъжката гледна точка, която доста често ме дразни, но в това му е чара. Всички сме много различни един от друг, но мисля, че се привързваме все повече един към друг и сме изключителен екип.
Трябва ли стендъпа да се разделя на мъже и жени? Важат ли социалните роли в този жанр?
Комедиантът е от третия пол. Разбира се, че важат ролите – аз говоря за това, което виждам като жена от своята гледна точка, мъжете, разбира се, няма как да имат същото виждане, но не виждам смисъл стендъпа да се разделя на мъже/жени ,защото повечето от темите, които вълнуват хората, са еднакво интересни и за двата пола – любов, работа, секс и тн. Може би само колите и компютърните игри са изключение за мен.
Как виждаш бъдещето на стендъпа в България?
Искрено се надявам и вярвам, че стендъпа в България има светло бъдеще, защото виждам огромния интерес към него, което е напълно разбираемо, защото е глътка въздух за българската публика, нещо ново и подходящо само за хора с чувство за хумор. Предстои ни за втори път да подобрим рекорда си за най-голямо стендъп комеди шоу правено в България, като се качим на сцената на Зала 1 НДК и не спирам да се притеснявам как да изненадам публиката този път.
