Краят на света (The World’s End) си го изтеглих да го гледам сам вкъщи. Пуснах си го уж да се приспя с него с очакване на поредната боза, а останах буден с широко отворени очи до края на филма. Магията на Саймън Пег и Ник Фрост отново заработи. Не мисля че някога ще ми омръзне да гледам тяхната бромантика. Никой не би очаквал комедия за петима мъже на средна възраст да обикалят по пъбове и да се мелят с извънземни да има смисъл и душевност.
На мен лично ми хареса това колко бавно започва филмът. Всеки от персонажите бе представен отделно, имаше колебания докато се събере „старата дружина“ и да се изпълно пътешествието до пъба „Краят на света“. Филмите на Едгар Райт може би си приличат, но на мен никога няма да ми омръзнат. Той е майстор в това да даде смисъл на нещо на пръв поглед безсмислено.
Главният персонаж в историята- Гари Кинг е енергичен шегаджия, под който се крие отчаяние и потиснатост заради отминалата си младост и пропуснатите възможности. Той е алкохолик който има навика постоянно да се проваля, обича да привлича другите към неговите приключения, които почти винаги завършват зле. Пиша за него защото мисля че е един много добре замислен герой. И другите персонажи са много интересни личности, но няма да ми стигне мястото ако започна да пиша за всички по отделно.
Филмът е направен така че когато не си поемате въздух от смях да сте със зяпнала уста и да гледате с невяра. Наистина много добре замислен и страхотна актьорска игра. Давам 4.5 от 5 звездички за тази почти перфектна комедия.