1.Как се казваш? – Филип?
2.Как те наричат повечето хора? – „ Къдрав „ или „ ей„.
3.Малко автобиографично: разкажи за себе си по увлекателен начин.
– Успял съм някак си да израстна перфектен. Във Варна при това. Поне втората част е вярна. Завърших стоматология в София, но вече не ми е особено интересно. Общо взето всичко ми става крайно безинтересно след известно време и май засега стенд-ъп комедията има най-реален шанс да ми задържи вниманието на 10-годишен хлапак.
Обичам да спортувам, но ме мързи.
Не съм много социален, докато не опозная някого. След това устата ми няма затваряне.
Често, особено, след като ми видят училищните снимки, хората ме питат дали си къдря косата. Често задаван въпрос е и – „как може да си толкова невероятен?“. Винаги отговарям, че един ден просто съм се събудил къдрав, а второто е ген.
4. Какво те прави различен от другите хора?
– Нищо май. Не вярвам, че хората сме чак толкова различни един от друг. Всички сме еднакви и това е тъжното. Може би съм малко по-хамав, но определено има и по-луди от мен. Също така се променям доста често. Особено след като загърбих предишната си теория, че хората не се променят. Може би след време ще загърбя и тази и ще се окажа доста по-различен? Не знам. Различен съм, защото съм си аз, май.
5. Философията ти за живота и смеха
– Философия за живота чак нямам, но може би, най-важното за мен е всеки да си прави каквото му харесва, докато не започнат да идват нещата, които ти се НАЛАГА човек да върши. И дори и тогава търпят отлагане. Общо взето, колкото по-късно човек порастне и загърби всичко детско в себе си, толкова по-добре. Поне аз съм на този принцип. Имам и още много неща да кажа, но ще стане толкова дълго, че и сам не бих си го прочел, а аз много се кефя да чета неща, които АЗ съм си писал.
За смеха…правя каквото ми е смешно на мен и се надявам да е смешно на хората. Обичам да стигам до границите на приемливото и да ги избутвам докъдето мога.